Икономика
След десетилетия на развитие по пътя на плановия икономически модел, Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. „социализъм с Китайски характеристики“, при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. „китайско икономическо чудо“, и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света.[7] Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие.[8]
КНР е на второ място в света (след САЩ) по БВП (ППС) за 2008 – $7,8 трлн., както и по номинален БВП – $4,22 трлн. На глава от населението БВП (ППС) е $6 100. В началото на 80-те години близо 53% от китайците живеят под линията на бедността, а през 2001 те са едва 8%. [9] От 1978 насам китайската икономика е нараснала по обем 70 пъти.[10] Бързото развитие обаче създава и някои проблеми – замърсяването на околната среда от една страна, и увеличаване неравенството в доходите сред населението.[11]
Китай е четвъртата най-посещавана страна в света, като през 2006 тя е била посетена от 49,6 млн. души.[12] Към момента (2009) в Китай тече 11-тия петгодишен план, който трябва да бъде изпълнен през 2010. Неговата цел е изграждане на „хармонично общество“ чрез по-оптимално и балансирано разпределение на богатствата, подобряване на образованието, здравеопазването и сигурността на гражданите. Основна цел на комунистическата партия е насочване на ресурси към развитието на по-бедните региони – най-вече североизточните части на Китай, както и развитието на добива в богатата на нефт и газ западна част.
